Мисли в парка
...
Обичам да стоя във парка
с вперен поглед в хора покрай мен,
обичам да ги гледам, влюбени без мярка,
застанал кротко до вековния им клен.
Едни забързани, а други бавни,
трети смеят се високо с глас,
четвърти крачат с мисли разни,
а пети втренчени към мен без власт.
Така замислен с листа под ръка
разбирам, че във парка съм различен,
прегръщайки се гордо с хорската мъгла,
в любовта към тях аз чувствам се безличен.
Но привечер, когато мракът победи
и всички легнат в меките легла,
денят връз него пак ще долети
наред със дързостта на цялaта тълпа.
LIKADEVONEN (30.09.05y. 18:10h.)
© Илия Деведжиев All rights reserved.
