...

Обичам да стоя във парка

с вперен поглед в хора покрай мен,

обичам да ги гледам, влюбени без мярка,

застанал кротко до вековния им клен.

Едни забързани, а други бавни,

трети смеят се високо с глас,

четвърти крачат с мисли разни,

а пети втренчени към мен без власт.

Така замислен с листа под ръка

разбирам, че във парка съм различен,

прегръщайки се гордо с хорската мъгла,

в любовта към тях аз чувствам се безличен.

Но привечер, когато мракът победи

и всички легнат в меките легла,

денят връз него пак ще долети

наред със дързостта на цялaта тълпа.

 LIKADEVONEN (30.09.05y.  18:10h.)