Митничар
Когато бях… новоизлюпен
и не отракан митничар,
аз бях напълно неподкупен:
Рушвети, не приемах дар.
Разчитах само на заплата.
И на едно добро моме.
Работех честно за хазната,
а не за мойто портмоне.
Аз своя дълг си изпълнявах,
и не изпитвах капка срам.
С колегите, не се равнявах.
По куфарите ровех сам.
Така изкарах - Май и Юни.
Със работата бях добре.
Но гаджето реши, че в Дюни,
ще ходим Юли на море.
Прегледах - родните оферти
за стая с хубав климатик.
В хотел с пиано и с концерти,
и във фоайето със бутик.
Но мигом включих аварийни
от баснословните цени!
Там, всяка стая със режийни
надхвърляше чувал пари!
И вместо Дюни, аз във Китен
реших да ходим на море.
И стъпих смешно пред очите
на моето добро моме.
А то ме зяпна… като Гризли!
Наточи… нокти и зъбИ!
И спретна, куп кирливи ризи
за китенските ширини.
Постави мигом ултиматум
да влезна моментално в час!
Че инак, с моята заплата
ще ме запрати - зад Бургас!
Не мислих дълго, а започнах
да не отварям всеки ТИР.
И много бързо - реципрочно
аз се превърнах в богатир.
Заминахме с момето в Бали!
Там друга песничка запях.
Мангизи харчехме… с чували!
На два кревата нощем спях!
Така, покрай момето станах
ояден, роден митничар.
В Бояна крача със охрана.
А на власта съм пръв другар.
Юри
Йовев
Август
2022 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
