Мизерия
Объркани думи,
вплетени в едно,
сърце заблудено пита защо?
Лъжа ли да кажа,
мъката да скрия,
сълзи ще се ронят, ако види и чуе.
Силни куршуми,
остри слова,
рани дълбоки измива дъжда.
Гняв се набъбва,
обвива сърцето,
спира да бие, умира детето.
Огън без пламък мислиш, че гори,
усмивка без щастие на кого пак дари?
Тръни и плевели в краката ти се мачкат,
земята студена е,
душата изпращаш.
Влак ти се чува, че край тебе минава,
пак е лъжа - релсите няма.
Облак гигант към тебе се свлича ,
дрехите падат, в мрак се обличаш.
Викаш и тичаш там насред полето,
подслон да намериш, да скриеш детето.
Объркани думи се вплитат в едно,
сърце заблудено пита защо?!
© Ваня All rights reserved.
