Jan 20, 2010, 6:36 PM

Мизерия 

  Poetry » Civilian
701 0 9

МИЗЕРИЯ

 

В продънените улици се спъват хора и коли...

Тя е в къщите ни; в трудните ни нощи, дни...

 

Така привикнали сме с нея,

че не ни и впечатлява

по просяшки да си живеем

в просяшка държава...

 

Тя е в капчицата кръв

на върха на ножа на крадеца,

превърнал се в убиец

за парченце хляб.

 За хапче дрога...

 

Мизерията!...

 

Надничат в нея само котките,

изцъклили очи в бунищата

и кучетата, дето вият,

своя плач отправили към нищото.

 

Мизерията...

 

Потъва в нея всеки глас.

Кой ще ни утеши?

Всичко е мизерия около нас,

но...

най е страшна тази -

в нашите души.

 

© Албена Стефанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Достойно и поднесено с патос!
    Прозира ужас и безнадеждност!
    Но... горе главата!
  • Поздрав и от мен за позицията и стиха!
  • Благодаря на всички, благодаря и на теб, Веси. Наистина, това което видях тогава ме разтърси дълбоко. Нямаше как да не напиша за него.
  • Много силно и истинско!!!
    Поздрави и от мен!!!
  • Благодаря ви. Това стихотворение има своята история. Миналата година участвах в митинг в защита на Рила пред нашата община. Направи ми впечатление, че повечето от лицата които бяха дошли, дори и не знаеха защо са там. Просто си бяха накупили алкохол и пиха до безпаметност. Направо да се отврати човек. Стана ми много мъчно за тези млади хора ( предимно студенти), които не знаят цената на собствения си живот, а камо ли нещо друго... С това стихотворение алармирах за упадъка на човешкото съзнание. Публикувам го обаче за пръв път.
  • Чудесно е предаден ужасът, с който се сблъскваме често в ежедневието си! Поздрав!
  • Най-страшна е мизерията в душите!
  • Много истина има в твоят стих, Али!
    И страхотно си го написала!
  • Ужасно си талантлива!Много точен изказ,хареса ни!
Random works
: ??:??