Мизерия
МИЗЕРИЯ
В продънените улици се спъват хора и коли...
Тя е в къщите ни; в трудните ни нощи, дни...
Така привикнали сме с нея,
че не ни и впечатлява
по просяшки да си живеем
в просяшка държава...
Тя е в капчицата кръв
на върха на ножа на крадеца,
превърнал се в убиец
за парченце хляб.
За хапче дрога...
Мизерията!...
Надничат в нея само котките,
изцъклили очи в бунищата
и кучетата, дето вият,
своя плач отправили към нищото.
Мизерията...
Потъва в нея всеки глас.
Кой ще ни утеши?
Всичко е мизерия около нас,
но...
най е страшна тази -
в нашите души.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Стефанова Всички права запазени
