Младост
МЛАДОСТ
Бягах срещу вятъра да може
да ме целува, колкото си иска.
Това бе някога, но, мили Боже,
милувката му аз усещах близка.
И в дъжд излизах на разходка,
облечен… с риза разкопчана.
То бе като пътуване във лодка
сред бурните води на океана.
Не бе едно и също, но за мене
светът бе просто мислова проекция.
Аз можех битието да променям,
да го мечтая с мъничко корекция.
А днес то някак тежко ме притиска
и мачка с непонятната си същност.
А, Боже мой, как много ми се иска
дъждът и вятърът… и всичко да е същото.
17.10. 2015 г.
Русе
© Румен Ченков All rights reserved.
