кумеца (Румен Ченков)
399 1922
25.10.2015 г., 9:31 ч.

Младост 

  Поезия » Друга
545 1 8

МЛАДОСТ

 

Бягах срещу вятъра да може
да ме целува, колкото си иска.
Това бе някога, но, мили Боже,
милувката му аз усещах близка.


И в дъжд излизах на разходка,
облечен… с риза разкопчана.
То бе като пътуване във лодка
сред бурните води на океана.

 

Не бе едно и също, но за мене
светът бе просто мислова проекция.
Аз можех битието да променям,
да го мечтая с мъничко корекция.

 

А днес то някак тежко ме притиска
и мачка с непонятната си същност.
А, Боже мой, как много ми се иска 
дъждът и вятърът… и всичко да е същото.
17.10. 2015 г.
Русе

© Румен Ченков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??