Младост, къде те оставих?
Младост, къде те оставих?
Младост, къде те оставих, на кой ли завой,
щом във дребнавост и скука съм здраво заседнал?
Време бе — все се търкалях, не знаех покой,
млад бях и весел, а станах разумен, улегнал.
Делникът мой на квадратчета е разчертан,
като по схема, размерено, в рамка живeя.
Музика в себе си нося и стих изкован,
за преживяното искам пред всички да пея.
И в песента ще cе казва: “Когато бях млад,
можех да бъда по-щедър, по-малко себичен.“
Рядката публика ще я посрещне със хлад,
с аплодисменти въздържани и спорадични.
© Владимир Костов All rights reserved.
