Младост, къде те оставих?

Младост, къде те оставих, на кой ли завой,

щом във дребнавост и скука съм здраво заседнал?

Време бе — все се търкалях, не знаех покой,

млад бях и весел, а станах разумен, улегнал.

Делникът мой на квадратчета е разчертан,

като по схема, размерено, в рамка живeя.

Музика в себе си нося и стих изкован,

за преживяното искам пред всички да пея.

И в песента ще cе казва: “Когато бях млад,

можех да бъда по-щедър, по-малко себичен.“

Рядката публика ще я посрещне със хлад,

с аплодисменти въздържани и спорадични.