Ти си брезент, аз – кадифе,
здрава скала си, аз пък съм глина.
Аз съм мляко, ти си кафе,
желязо си ти, аз – ламарина.
Дразги отново, отново и спор,
полюси два се сблъскват фатално.
Аз съм Земя, а ти – метеор,
в атмосферата моя навлязъл нахално.
Толкова различни сме – огън и лед.
Толкова различни протон-електрон.
Но знаеш ли – не мога без теб,
както царицата не може без трон. ...