Много часове
Будна от часове стоя,
от толкова много дни
вече неспирно тая
тежка мъка в себе си.
Може би трудно, но трябва
да призная, че малкото, което
ми даде, ме грабва
така ненадейно, обзе ме...
И някак различна съм сякаш,
не мога да спя, да сънувам.
И неуморно без спир, сякаш
тъгувам за нещо отминало.
Ден подир ден броя часовете
и мечтая, отново мечтая...
И по детски в мене
се ражда спомен за времето минало.
от толкова много дни
вече неспирно тая
тежка мъка в себе си.
Може би трудно, но трябва
да призная, че малкото, което
ми даде, ме грабва
така ненадейно, обзе ме...
И някак различна съм сякаш,
не мога да спя, да сънувам.
И неуморно без спир, сякаш
тъгувам за нещо отминало.
Ден подир ден броя часовете
и мечтая, отново мечтая...
И по детски в мене
се ражда спомен за времето минало.
© Катя Михайлова All rights reserved.
