Nov 9, 2008, 12:06 AM
Много часове
Будна от часове стоя,
от толкова много дни
вече неспирно тая
тежка мъка в себе си.
Може би трудно, но трябва
да призная, че малкото, което
ми даде, ме грабва
така ненадейно, обзе ме...
И някак различна съм сякаш,
не мога да спя, да сънувам.
И неуморно без спир, сякаш
тъгувам за нещо отминало.
Ден подир ден броя часовете
и мечтая, отново мечтая...
И по детски в мене
се ражда спомен за времето минало.
от толкова много дни
вече неспирно тая
тежка мъка в себе си.
Може би трудно, но трябва
да призная, че малкото, което
ми даде, ме грабва
така ненадейно, обзе ме...
И някак различна съм сякаш,
не мога да спя, да сънувам.
И неуморно без спир, сякаш
тъгувам за нещо отминало.
Ден подир ден броя часовете
и мечтая, отново мечтая...
И по детски в мене
се ражда спомен за времето минало.
© Катя Михайлова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"Може би трудно, но трябва
да призная, че малкото, което
ми даде, ме грабва"
Добър старт!