Будна от часове стоя,
от толкова много дни
вече неспирно тая
тежка мъка в себе си.
Може би трудно, но трябва
да призная, че малкото, което
ми даде, ме грабва
така ненадейно, обзе ме...
И някак различна съм сякаш,
не мога да спя, да сънувам.
И неуморно без спир, сякаш
тъгувам за нещо отминало. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up