Много часове

9 нояб. 2008 г., 00:06

Поэзия » Другая

594 0 1

Будна от часове стоя,
от толкова много дни
вече неспирно тая
тежка мъка в себе си.

Може би трудно, но трябва
да призная, че малкото, което
ми даде, ме грабва
така ненадейно, обзе ме...

И някак различна съм сякаш,
не мога да спя, да сънувам.
И неуморно без спир, сякаш
тъгувам за нещо отминало.

Ден подир ден броя часовете
и мечтая, отново мечтая...
И по детски в мене
се ражда спомен за времето минало.

Много часове

Свързани произведения

Комментарии

Предложения