Много ли искам...
Видя ме! Очите ми позна ли!?
... или казваш, че си ги забравил.
Лицето ми в мрака разпозна ли,
по устните ми недовършени целувки си оставил.
Обърна се, поспря и продължи,
замисли се "коя съм"...
но от твоя поглед сърцето ми се натъжи.
Ти едва ли би разбрал ме днес,
аз зная, че е късно вече.
Но моля те, ела при мене,
приближи се,
аз не искам да те гледам отдалече.
Седни и дай ми свойте длани,
да ти дам всички сълзи невидяни.
Слушай, нека ти разкажа
за тайните от никой неразбрани.
Чуй, ще бъда кратка...
Моето сърце за теб гори,
чуй го колко силно тупа,
сякаш всичко си му ти...
Чуй, не искам друго,
само за мен по-малко мисли.
Само веднъж ти мой да бъдеш
и с това приключват моите мечти.
Е, много ли искам!?
Сега само ти решаваш,
ако искаш - тръгваш,
ако искаш - оставаш...
© Надя Георгиева All rights reserved.
