Mного време отмина
Много време отмина, отлитна
светлината на топлия зов.
Само сянка от време остана
под клепачите с дъх на любов.
Само спомен остана след тебе -
да човърка в душата с копнеж.
Колко болки по мене тежаха?
Колко бури се виха в метеж?
Много нощи сънувах очите,
подарили ми звездно небе.
После дълго попивах сълзите
и превърнах се цяла в море.
Засолях от безводни пустини,
от пожарите пепел събрах.
Във черупки от две раковини
свойта обич до зрънце събрах.
Тук, на дъното в мен я зарових,
тази моя наболяла любов,
та във времето тя да здравее
и да намери пак своя живот.
Сред вълни от лазури да скита.
И сред бурите вътре във мен,
преродена, отново да срещне
обич светла, с усмивка на ден.
В който топли лъчи да целуват
с нежен трепет и мойте ръце.
Много време след тебе отмина.
Искам малко парченце небе.
За да мога да виждам крилата
на лъчите във светлия ден
и с усмивка да срещна зората,
преродена от обич за мен.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
