Многозначно
Виновно ли е за тъгата лятото,
което си отиде с дъждовете,
за птиците, опразнили гнездата си,
през тази нощ, без нищо да усетя?
Отива си безгрижието наесен
и нощните раздумки със щурците.
Сезонът на разкаяните грешници
покрива с шума премълчани истини.
Изчезват ли, разстреляни в сърцето,
онази жажда за вода от извора,
препълнените мигове със вечност,
изтънченото чувство за единност?
Преляла е от нощи тишината,
укрива в дъждовете, като вопъл,
дъха на сенките, завити с лято,
които есента без милост рони.
И всичко се превръща в шепа думи,
които свеждат любовта до име,
или до снимка, скътана в албума,
която многозначно се усмихва...
© Бистра Малинова All rights reserved.
