Ако викам силно, ще ме чуеш ли?...
Ще ми подадеш ли ти ръка да ме спасиш?
Или ще ме оставиш, посиняла от измръзване,
без на завет плахо да ме приютиш...
Знам, че тези дни са най-различни,
магията се крие някъде във тях.
Нека да не бъдем с теб скептични,
погледни към мен без капчица тъга.
Затрупани в снега до шия,
долавям твоята ръка за миг...
Ти си Коледното чудо, а
този празник е така велик!...
© Ангелина Петкова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
