Моето желание
Как искам времето да върна,
светът да бъде в краката наши,
а старата любов в нова да превърна
и да ни говорят "времето е ваше".
Да се обичаме безкрайно
и да се кълнем, че ще е вечно...
и нощем, както някога потайно,
да тръгваш безцелно надалече,
да бъдем смели, щом сме заедно.
И да мислим, че животът е прекрасен.
Но само миг да помечтая тайно и
ме връщат в реалността ужасна.
А там е черно, грозно и самотно.
С теб от всички клетви се отричаме.
А може ли, Господи, да бъде другото,
до края на живота си да се обичаме?
Може ли нощем, обладени от страст блажена,
да се галим нежно...
... А вместо всичко това, в сърцата ни рани и думи, казани небрежно.
Нима без смисъл е била борбата?
Нима любов не съществува?
Ако всичко плод е само на лъжата,
аз искам със света да се сбогувам.
светът да бъде в краката наши,
а старата любов в нова да превърна
и да ни говорят "времето е ваше".
Да се обичаме безкрайно
и да се кълнем, че ще е вечно...
и нощем, както някога потайно,
да тръгваш безцелно надалече,
да бъдем смели, щом сме заедно.
И да мислим, че животът е прекрасен.
Но само миг да помечтая тайно и
ме връщат в реалността ужасна.
А там е черно, грозно и самотно.
С теб от всички клетви се отричаме.
А може ли, Господи, да бъде другото,
до края на живота си да се обичаме?
Може ли нощем, обладени от страст блажена,
да се галим нежно...
... А вместо всичко това, в сърцата ни рани и думи, казани небрежно.
Нима без смисъл е била борбата?
Нима любов не съществува?
Ако всичко плод е само на лъжата,
аз искам със света да се сбогувам.
© Близначките Симеонови All rights reserved.
