Sep 12, 2021, 5:53 PM  

Нощем

  Poetry » Love
1.1K 1 2

Ти си до мене - лятна вълна
открила ме самотна и тиха
в кървящата далечна есен. 

 

Ти си до мене - и твоите устни
ме галят с морския бриз, 
навлизащ дълбоко и нежно. 

 

Ти си до мене - бисери сини
в душата ми светят 
от онези софийски алеи. 

 

Ти си до мене... 

 

Навън е обагрила есен, 
но лятото е в стаята нощем, 
щом заспивам до тебе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Есенен блян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...