към теб отправени лъчи.
Бъди ми влюбено желание,
моето сърце ти избери.
Не искам повече страдание,
а да стопля твоите дни.
Да нямаме нито час покой,
да дишаме с пълни гърди.
Мигове на обич безброй,
да озаряват нашите очи.
Кажи ми колко ме обичаш,
и нека душата ми гори.
Веднъж да живеем истински,
това усещане ми подари.
© Васил Георгиев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
