Моето просто послание
Любов?! Какво пък е това?
Добре звучаща дума,
лишена от вълшебен блясък.
Допълваща фалшиви все слова,
пропадаща по пътищата с трясък.
Та, давай. Не, не се срамувай.
За нежности и чувства говори.
На мене никога не ми омръзва
да слушам старите лъжи...
Ласкателствата – да, признавам,
до болка ги обичам.
Не те прекъсвам, продължавай.
Май беше казал в нещо, че се вричаш...
Във обич, вярност, да си с мен и в изнемога?
Дали си вярваш, питам се с усмивка.
И как ли не успя да проумееш –
погребах любовта ни недопита.
© Последната All rights reserved.
