Dec 5, 2011, 1:40 AM

Моето прозорче и ухо

  Poetry » Other
736 0 13

Моето прозорче и ухо

 

Моето прозорче е тишината и ухо ,

за да чуя болката, която

се крие във всяко отронено листо,

и в малко църкащо птиче в гнездо!

 

Обичам воалената лекота на тишината!

Която тихо влиза плахо,

дори през затворена врата.

За да мога да я чуя като ехо!

 

(Винаги когато съм сама).

Да ù разкажа колко ме боли

за всички страдащи, живели

        Безшумно души!

**************************************

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мина Конарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...