Моето прозорче и ухо
Моето прозорче е тишината и ухо ,
за да чуя болката, която
се крие във всяко отронено листо,
и в малко църкащо птиче в гнездо!
Обичам воалената лекота на тишината!
Която тихо влиза плахо,
дори през затворена врата.
За да мога да я чуя като ехо!
(Винаги когато съм сама).
Да ù разкажа колко ме боли
за всички страдащи, живели
Безшумно души!
**************************************
© Мина Конарова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
