Мога ли?
Мога ли да бъда истинска, да вярвам в любовта?
Сред измама и подлост да бъда достойна жена.
Мога ли да бъда вярна, невинна като детска сълза,
сред злоба, лъжи и нечестна игра?
Мога ли да съм като роза, сред бурени да цъфтя?
А мога ли да градя и след мен да рушат,
да искат да ме съборят, вместо да ме разберат...
Мога ли да вървя напред, щом ме дърпат назад,
да се моля за помощ, а те да мълчат…
Чашата на живота силно горчи,
но ще я изпия дори и със сълзи на очи.
Искам да живея в свят без пошлост и лъжи,
искам човечност, хора с големи мечти,
а не празни за продан души...
© Любов All rights reserved.
