Мога... от любов!
В косите ми се гонят побеснели, луди ветрове...
пламти във погледа искрица жар мълниеносна!
Не ми отиват сълзите... ни черни страхове...
разцъфват розите, щом с бели длани ги докосна!
За обич съм родена аз! Краде душата ми въздишки!
Рисуват ме поетите със звънкострунни рими...
Завързвам мислите с усмивки, сякаш с нишки!
Препускам вихрено във сънищата пъстрокрили!
По въглени да стъпвам боса... мога! Oт любов!
В едни зеници щом открия нежност споделена,
ще звънне във сърце ми песен - като благослов! ...