11 авг. 2007 г., 16:46

МОГА... ОТ ЛЮБОВ!

1.6K 0 36
                         Мога... от любов!



В косите ми се гонят побеснели, луди ветрове...

пламти във погледа искрица жар мълниеносна!

Не ми отиват сълзите... ни черни страхове...

разцъфват розите, щом с бели длани ги докосна!


За обич съм родена аз! Краде душата ми въздишки!

Рисуват ме поетите със звънкострунни рими...

Завързвам мислите с усмивки, сякаш с нишки!

Препускам вихрено във сънищата пъстрокрили!


По въглени да стъпвам боса... мога! Oт любов!

В едни зеници щом открия нежност споделена,

ще звънне във сърце ми песен - като благослов!

Аз търся влюбени очи - да бъдат моята вселена!



30.07.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Шутева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...