Може би
Може би все пак понякога вярвам
в казани бегло слова
и в самотата безкрай ги повтарям
най-често преди да заспя;
и си изграждам мечтателски кули -
даже се смея със глас;
спомням си онзи отдавнашен юли
със дъха на среднощния час.
Някога мислех си колко е лесно,
простичко - детска игра,
всяка целувка усещах последна -
последната моя тъга;
помня след много такива целувки
колко във мене боля,
как се напивах от гняв и преструвки,
стъпкала с крак любовта.
Спомням си още как се обича
и може би вярвам - не знам -
в хищното малко игриво момиче,
притихнало в твоята длан.
© Ирена Иванова All rights reserved.
Поздрав!
