Някой ден, когато в мене
избуят чувства нови,
аз ще се завърна. Може би.
Някой ден, когато бурята
останала е минало
и демоните в теб са укротени,
аз ще се завърна, може би.
Някой ден, когато от пътища
безкрайни уморена
оставя се подвластна на
безвремието на времето -
аз ще се завърна, може би.
Дали ще ме дочакаш?
Не зная, нито дали ще бъде краят
или двама една пътека
заедно ще споделим,
и заедно ще продължим?
Може би!
© П Антонова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
