Може би
МОЖЕ БИ
Може би все някога ще спреш,
за да помислиш и да разбереш -
защо била съм лош и хубав сън
и до огнището защо не съм.
Може би ще търсиш в пепелта
въгленчета - спомени в нощта.
И когато само Бог не спи,
ще заравяш в пепелта сълзи.
Може би по пътя наш натам,
във съня си ще пътуваш сам,
дето в светъл миг един - със мен
имал си най-хубавия ден.
Може би неволно ще мечтаеш
да ме има, за да се покаеш.
Да, но от градина запустяла
прошката е птица отлетяла.
© Лилия Велчева All rights reserved.
