Aug 5, 2012, 1:24 PM

Може би

  Poetry » Love
974 0 6

Бавно ме целувай!

Обречи ме да съм твоя даже след смъртта!

Нарисувай ми портрет измислен,

наречи ме с чужди имена!


И като тайфун във мен разхвърляй

целия порядък от преди.

Всичко съм готова да загубя,

щом ръката твоята държи!



Може да си истинската обич,

може да си новата лъжа...

МОЖЕ БИ!! Във огнения обръч

скачам с риск до край да изгоря!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рая Саварева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...