Може би свалил съм си звезда
Целувам те в прегръдките ти пак,
и страсти буйни ме обливат,
и устните ти като ален мак,
как истински по моите заспиват.
Шептиш ли нещо в късния ни час,
или е звукът от нашите целувки,
искам да чуя нежния ти глас,
но не искам никакви преструвки.
И знам, че ти си истинска жена,
че твоето шумене ме опива,
че ти поне разбираш любовта,
и винаги ще я опазиш жива.
Може би свалил съм си звезда,
и туй е грешно за мнозина,
но бирата е сладка през ноща,
и крехка като нежна детелина.
© Иван Бодуров All rights reserved.
