Може и гола
да осъмне луната
сред топлите сенки на мрака
и дивия бяг на нощта,
мога и аз...
да се спускам по тихите звуци
и вятърът нямо да стене
в ръцете ми,
може и тя,
гола,
земята без свян да поеме
на сините ласки дъха
и в покой да застине,
а мога и аз...
да остана така, но дали
ще се слея с пороя звезди,
разпилени по пясъка...
може и гол
изгрев пурпурен
тихо да гали клепачите,
с капките утринни
можеш и ти
да пришпориш лъчите
и в луд ураган да се спуснеш
в недра на девича зора,
а можеш и гол...
да останеш на топлия бриз
да настръхва до край
сетивата ти...
може и гола...
да те стигне по пътя си
капчица морска вода
с дъх на пяна и сол
по извивките мокри,
да те стопли,
повярвай ми, може и тя...
© Лулу All rights reserved.