Може ли да ползвам тялото ти за завивка,
възможност аз да имам,
вечно да се взирам в твоята усмивка.
Може ли да ползвам ръцете ти за сила,
да мога с тях да се бия,
не в тъмното да бягам да се крия.
Може ли да ползвам устните ти за крила,
кълна се, като те целуна мога да летя.
Може ли да ползвам очите ти за падаща звезда,
да си пожелая пак да мога да усетя твойта топлина.
© Alexandra Rukova All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
