Може ли да ти кажа нещо?
Може ли да ти кажа нещо?
Затвори очи, моля те.
Хайде, не се тревожи.
Няма да ти навредя.
Успокой се.
Да, вече дишаш спокойно.
Би ли ми подал ръка?
Топла е. Винаги си топъл.
Нека изравним градуса си.
Времето е абстракция.
Ще изчакам да се достигнем един друг.
Как си?
О, да - след малко ще ти го кажа,
изчакай още малко.
Странно ли ти е?
Да, и на мен също.
Адаптацията не е даденост.
Тя е въпрос на взаимно желание.
Нужно е време, за да свикнем един с друг.
Вече и аз чувствам топлина в своите ръце.
Не отваряй очи.
Сега можеш да ме докоснеш тук - по лицето.
Меко е, нали?
С пръстче мини по устните ми -
харесва ли ти релефът?
Продължи надолу по хладната ми шия...
и още малко по-надолу.
Да, точно там -
чуваш ли го как бие?
За теб бие.
Може ли да ти кажа нещо?
Липсваш ми -
точно тук ми липсваш много.
© София Русева All rights reserved.
Поздрави!
