Можеш ли да ме обичаш,
ако ти покажа как?
Не, не искам да сравняваш
косите ми със тъмен мрак;
очите - с шоколада топъл,
устните - с червена роза.
Да казваш тихо, неприкрито,
че тяло на богиня нося.
Не искам външните похвали,
за вътрешните ми кажи.
Какво във тялото нетрайно
докрая ще те задържи?
Какво в душата ми намираш,
какво откриваш днес ти сам...
Не искам думи. Намери ме...
И цяла ще ти се отдам.
© Стефка Крушарова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
