Можете ли да забравите?
Няма нищо по-сладко, няма нищо по-невинно
от тази непорочност на детското влюбване.
Няма нищо по-самотно, ала и така престижно.
За тях е първата целувка, първото преструване.
За тях е първата въздишка и сълза,
отронени от разбирането, че порастваш.
Всички тези неща са подаръци за тях и за това,
че в нещо по-голямо ти прерастваш.
Казват, че детски им били мечтите.
Казват, че обичта им била детска работа.
За вас, възрастните - Не е ли детско постоянно да крещите,
да слушате съветите на набора?
Нима е детско първото написано стихотворение?
Най-големите поети са започнали така.
Само в детските години човек изпада в умиление,
погален от кротките капки на дъжда.
Ще отречете ли, че още помните първото си влюбване,
че още помните първия си тъй забравен стих?
Ще се закълнете ли, че сте забравили най-страхотното си любене?
Ще простите ли първия от живота ви стоварил се плесник?
Няма нищо по-страстно и огнено
от това първо и ненаситно обичане.
Няма друго желание по-търсено и гонено
от първото наше душевно разсъбличане.
Тинейджърската любов е най-сладка!
Само в нея се опознаваш истински за първи път!
В спомените кожата ти си стои все тъй кадифено гладка.
Винаги си спомняш този първи объркан, но вълнуващ сън.
© Милена Йорданова All rights reserved.
