Мойто лято
Зная, аз може би съм малко не красив
и моя е вината, че няма да си с мен, че няма никога пак да съм щастлив в живота ми така самотен...
Но какво, какво от моята тъга? Нима небето няма да е вече синьо? Нима няма да е вече бял снега? Или няма да има пясък по брега?
Не! Синьо ще е пак небето и бял ще си е пак снега, но само скрита във сърцето ще остане моята тъга...
И не чакам нищо, стоя отново тук, изгубил вече всичко свято, ще обичам друга, ще тръгне и тя без звук, сега така започва мойто лято!
Юни 2011
© Илия Кузев All rights reserved.
