Молба
... на Ани
Имай милост, повикай я, Боже!
Тя е само на дъх от дома ти.
Полужива е, виждаш, не може
да поеме самичка по пътя.
Отвори ù очите широко,
за последно да зърне живота.
От липите да вдъхне дълбоко,
в птича песен да види посока...
Всеки кадър развъртай обратно,
в стъпки спомени да оживеят...
Да зашепне в косите ù лято,
слънчогледно мъже да я следват...
Нека в детството тихо надникне,
да обели до кръв коленете.
Детелинчица четирилистна
да потърси с ръчичките светли.
Имай, Господи, милост - вземи я.
Положи я - перце върху облак.
С вечен сън нежно благослови я
и спаси я от сянката-болка.
© Гергана Иванова All rights reserved.
