20.05.2011 г., 16:53

Молба

1.2K 1 12

                                                                       ... на Ани

 

Имай милост, повикай я, Боже!

Тя е само на дъх от дома ти.

Полужива е, виждаш, не може

да поеме самичка по пътя.

 

Отвори ù очите широко,

за последно да зърне живота.

От липите да вдъхне дълбоко,

в птича песен да види посока...

 

Всеки кадър развъртай обратно,

в стъпки спомени да оживеят...

Да зашепне в косите ù лято,

слънчогледно мъже да я следват...

 

Нека в детството тихо надникне,

да обели до кръв коленете.

Детелинчица четирилистна

да потърси с ръчичките светли.

 

 

Имай, Господи, милост - вземи я.

Положи я - перце върху облак.

С вечен сън нежно благослови я

и спаси я от сянката-болка.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нечовешка Любов трябва, за тази молба...
  • "Имай, Господи, милост - вземи я.
    Положи я - перце върху облак.
    С вечен сън нежно благослови я
    и спаси я от сянката-болка."
    Господ чу молбата ти, защото си я изрекла с упование!
    Благодаря ти за съпричастието!
    Влязох да прочета в памет на Ани.
  • Стихът е прекрасен в онази част, която моли за връщане към онова хубаво, което е било,но "вземи я и повикай" я - НЕ...нямаме право -надеждата, надеждата...
  • Рия.....
    Боже, ти който си Любов...
    и всичко чуваш..
    помогни....положи я перце
    върху облак...
    нали на ръце ти ни носиш,
    нали плачем
    със твоите сълзи...

    ...................
  • Няма такава молба, Рия. Рииииииииии! Прегръщам те. Ив

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...