Молба
Молба
1)
Иди си! Тихо си тръгни.
Не вземай таз частица от душата!
Иди си! Нищо. Да боли.
Върни ми само тишината.
Иди си! Да, отивай си сега.
Добро и в болка се намира.
Иди си. Моята тъга
самичка плодовете ще прибира.
Иди си! Само ми кажи -
защо ми вземаш ти съня?
Иди си. В твоите очи
с мечти навярно ще заспя.
2)
Иди си. Всичко си вземи!
И чувствата и болките и дните.
Всичко ти при него занеси
и щастието, раните, мечтите.
Иди си. Нищо не оставяй!
Ни радост, ни сълзи горещи.
Не искай, само не забравяй -
желал съм те и в малкото ни срещи.
3)
Издрани чувства в мислите се гонят.
Мечтите ми ръмжат като мотриси.
Сълзите ми на гроздове се ронят.
Аз пак те моля, моля те -
иди си!
Кошмарно сладки сънищата с тебе.
Дъждът от болка тягостно вали си.
Отново вгледан в образа вълшебен
аз пак те моля. Моля те -
иди си!
4)
Тежко е, да си отидеш в мрака,
но ти си тръгваш. Е, добре - иди си!
Навярно някой друг те чака,
затуй по своя път върви си.
Блаженно е да те целува някой.
Не искаш да съм аз, затуй иди си.
Когато болка станат бляновете - всякой,
за мене си спомни, но замълчи си.
Горчиво е с пелин и обичта да слееш,
когато тръгваш си... Но ти иди си!
Там ти при някого да се посмееш,
виж вече време е - тръгни си.
5)
Къде отиваш? Казах ти - иди си!
Нима повярва на това?
Дълбоко въздух поеми си
и чуй тез искрени слова.
Съвестта ми каза да те гоня:
"Иди си!" - лесно казва тя.
Студени сълзи само че аз роня
мечтата ми защото не умря.
Душата ми за теб се моли
с нащърбена, очукана тъга.
Мечтите ми останали са голи
да гонят те под цветната дъга.
Сърцето раните брои си.
За кой ли път повтаря - край!
Сега ти казвам пак - Иди си,
но няма да те пусна знай!
© Владимир Минков All rights reserved.
