Aug 12, 2008, 1:59 PM

Молба

  Poetry » Other
823 0 5
              Молба


Аз знам, че нямам право да греша
поне пред теб, не трябва да съм грешна.
Защото ти си таз единствена -
останала да плаче за мен в нощта.

Когато нямам сили пак да се изправя -
подаваш ми своята добра ръка
и аз понякога не осъзнавам,
че глупост върша след това.

Виновно ще сведа глава...
С напиращи в очите сълзи, мамо.
За прошка моля те сега!
Прости вината от грешките само.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поли Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...