МОЛБА
МОЛБА
В ръце ме подържа
и ето, че реши да ме захвърлиш.
В ненужните си вещи –
може би.
Но проста истина забрави –
не съм прочетен вестник,
нито кукла Барби
и мога истински от болка да крещя.
Аз имам като всички други –
ръце, очи,
та даже и сърце.
Не е ли странно?!
Ти не забеляза,
че жив човек в ръцете си държиш.
Сама ще си отида някой ден,
но дай на времето да излекува
копнежа, мислите обсебил
и сълзите,
които ти ми подари.
Почакай,
моля те!
Със дните всичко ще отмине –
но днес ужасно ме боли...
© Елена Бързева All rights reserved.
