Живот без цел, живот безумен,
и тъй без смисъл и искра,
и целият живот ми беше скучен,
а после появи се тя.
С молба за жар, а вън валеше,
с молба за огън посред дъжд,
опитах да запаля свещи,
а те загасват отведнъж.
И с опити безкрайни и в мъгли,
огън между нас запалих,
мимолетен миг ни озари,
и света от раз забравих.
Добрев
© Атанас Добрев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
