Sep 28, 2008, 12:42 AM

Молебен за суша

995 0 13

Ето, че отново със себе си споря.

Някак раздразнено слушам новини.

Нейде статистици броят живи хора.

Никой не помисля да брои сълзи...

Народецът, беден, попиля водата,

счупи им мечтите, бръкна им в душата...

Изводът е страшен и абсурдно-смешен:

Много сме нагъсто или много грешни!

Горе, нависоко, ей-там на баира

сянка разпилява една стара круша,

а под нея старци утеха намират -

с бастуните тропат молебен за суша...

Тежко е за четка - не съм маринист.

Думите не стигат върху този лист,

но ще помня дълго, може би, до гроб,

разплакан, как видях, един селски поп...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....