Ето, че отново със себе си споря.
Някак раздразнено слушам новини.
Нейде статистици броят живи хора.
Никой не помисля да брои сълзи...
Народецът, беден, попиля водата,
счупи им мечтите, бръкна им в душата...
Изводът е страшен и абсурдно-смешен:
Много сме нагъсто или много грешни!
Горе, нависоко, ей-там на баира
сянка разпилява една стара круша,
а под нея старци утеха намират -
с бастуните тропат молебен за суша... ...