Молебен за суша
Ето, че отново със себе си споря.
Някак раздразнено слушам новини.
Нейде статистици броят живи хора.
Никой не помисля да брои сълзи...
Народецът, беден, попиля водата,
счупи им мечтите, бръкна им в душата...
Изводът е страшен и абсурдно-смешен:
Много сме нагъсто или много грешни!
Горе, нависоко, ей-там на баира
сянка разпилява една стара круша,
а под нея старци утеха намират -
с бастуните тропат молебен за суша...
Тежко е за четка - не съм маринист.
Думите не стигат върху този лист,
но ще помня дълго, може би, до гроб,
разплакан, как видях, един селски поп...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
