Молитва
Нека, Господи, окаменее душата ми!
Нека само спре да боли...
и да не чувствам как умирам,
предадена от свои.
Угасна слънцето за мен...
и бурите си срещам онемяла,
някъде дълбоко само в мен,
чувам писъка на чайка подивяла.
Нежните ръце, целувани от мен в забрава,
дадоха ми днес нечакана отплата -
смазаха бездушно моя свят,
разбрах - виновна съм, че съм живяла.
Дай ми сили, Господи, да окаменея!
Дай ми сили да простя!
Дай ми силата да преживея
гаврата и на душата ми смъртта!
*******
На части душата ми често умираше,
вече не знаех дали я има...
Едно късче надежда ме боцна по пръстите...
Прокърви - значи Жива съм!
© Лъки All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
жива си!
И още как?!...
щом караш тези, които четат
да умират! -
!!!!! Лъвчеее !
целувки -
Може да те нарани само онзи, който уважаваш - онези, които не те интересуват, не могат да те докоснат (наранят). А по-жива от сега, не си била никога! БРАВО!!!!
-
Жива, си Живи...!
Най-боли предателството на своите.
Носиш най-живото име, ще Бъдеш!
с обич за теб. -
Предателство от свои...
най-тежи!
Но нека ни боли!
Във болката
откриваме усещания,
дори душата да кърви.
Съзнаваме, че живи сме все още -
сърцето ни щом в болката тупти.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Кърви, тъжи... но вечно жива е душата!
Поздрав за дълбочината.