Oct 6, 2005, 2:30 AM

МОЛИТВА

  Poetry
1.2K 0 4

МОЛИТВА

Докосни ме, Любов, с твойта пръчка вълшебна!
Не оставяй самотника сам!
Позволи ми от твоето вино да гребна
и ми дай животворен балсам!

Допусни ме, Любов, в своя храм вековечен,
като грешник при своя Исус.
Нека бъда на теб до смъртта си обречен.
Днес домът ми е празен и пуст.

Изхвърли ме, Любов, като дрипа ненужна,
щом не съм ти покорен слуга.
Накажи ме, Любов, ако вярно не служа -
осъди ме на век самота,

но ми дай малко шанс. Аз достоен ще бъда
за един твой величествен жест.
Бих ли дръзнал, Любов, да се видя осъден?
Бих останал по-скоро без чест.


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...