На моите плещи небето увисна,
толкова много тежи!
Вятърът дъжд в лицето ми плисна,
останах за миг без очи!
Морето ревна с оловни вълни,
онемях от рева му пулсиращ!
Пътища сплетоха пъстри дъги,
напук на деня ми умиращ!
Слънчев лъч от лицето ми литна,
обеща да те върне при мен!
Скръстих пак ръце за молитва,
молитва за теб, ден след ден!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
