На моите плещи небето увисна,
толкова много тежи!
Вятърът дъжд в лицето ми плисна,
останах за миг без очи!
Морето ревна с оловни вълни,
онемях от рева му пулсиращ!
Пътища сплетоха пъстри дъги,
напук на деня ми умиращ!
Слънчев лъч от лицето ми литна,
обеща да те върне при мен!
Скръстих пак ръце за молитва,
молитва за теб, ден след ден!