Мили Боже, как съм изтърпяла
толкоз болка, грубост, изневяра...
Как ли всичко туй
съм преживяла,
дето ми го дава с пълна мяра?!!
Колко пъти в мен животът стреля,
с колко корист ме гнети светът?!
Нито нежност,
ни топла постеля
имах, Боже, в бедния си кът...
Пак се надам, милостиви Боже,
да ми стигнат сили, да изтрая.
Още дай от всичко,
ако може...
После си ме прибери - във рая.
© Славка Любенова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
