Мили Боже, как съм изтърпяла
толкоз болка, грубост, изневяра...
Как ли всичко туй
съм преживяла,
дето ми го дава с пълна мяра?!!
Колко пъти в мен животът стреля,
с колко корист ме гнети светът?!
Нито нежност,
ни топла постеля
имах, Боже, в бедния си кът...
Пак се надам, милостиви Боже,
да ми стигнат сили, да изтрая.
Още дай от всичко,
ако може...
После си ме прибери - във рая.
© Славка Любенова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
