В душата ми горят хиляди въпроси:

Каква съм аз, защо се промених...?

О, Боже, не карай сърцето ми да проси!

Сили нямам... толкова се уморих!

Кажи ми,  защо дал си ми очи,

След като от тях само сълзи роня?

Защо не може в тях обич да гори

И самотата от гърдите да изгоня?

Кажи ми, защо уши си дал на мен,

 „Oбичам те”след като не чуват,

Нито милите слова на мъжa, от мен пленен,

В гърдите на който пламъци бушуват?

Кажи ми, защо дал си ми уста,

която не споделя чувствата в душата?

Защо устните ми в нощта

целувки не усещат в тъмнината?

Кажи  ми, защо дал си ми ръце,

След като с тях любимия не галя.

Не го милвам  по нежното лице,

Така че страстта в него да запаля.

Кажи ми, защо дал си ти на мен сърце,

Което на парченца е строшено...

То не трябва да се дави в кърваво море,

А  от любов да бъде озарено.

Господи, кажи?... Моля те, недей мълча...!

Разкрий ми част от тайната небесна.

Ще усети ли той в сърцето любовта,

таз любов омайна и чудесна,

която в душата ми гори

при всяка случайна наша среща?

Или сърцето ще продължава да боли

от това, че той е най-голямата ми грешка?

Моля те, Господи, моля те, кажи!...