Погледни ме, Любов, погледни ме
с твойте чисти, красиви очи
и с росата си в тях - изплачи ме,
превърни ме в шептящи сълзи.
Говори ми, Любов, говори ми,
нека чуя отново гласа,
с който галеше моето име
с нежни думи - раними цветя.
Докосни ме, Любов, докосни ме
с твойте топли и силни ръце
и със вятъра ти понеси ме,
нека бия и в твойто сърце.
Целуни ме, Любов, целуни ме
с нежни устни и с нежна душа
и с очите си пак - запали ме,
искам с теб аз до край да горя...
© Чавдар All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
