Kalatea (Ружа Матеева)
55 500
Jan 5, 2011, 7:04 PM

Молитва до себе си 

  Poetry » Other
1118 0 17

Все си мисля, че нямам нозе да се справя с товара

на една беззащитна и пухкава детска ръка;

че не стигат очите ми всички пропуснати гари

и ушите ми глъхнат от вслушване в нишките мрак.

 

Все си мисля, че някъде мрежа издайни неврони

ще обърка посоката в гладката шир на плътта.

По погрешка ще вдигна бял флаг и наместо пагони

ще ми лепнат на рамото черен, огромен чадър.

 

Ще престана да виждам напред и нагоре небето,

а отдолу ще стъпвам по някаква рошава кал.

Вече блъсна предела сгъстеният дъх в дробовете ми

и остави след себе си пръски светена вода.

 

Откъде да намеря следи, по които да стъпвам.

Всяка бивша следа е от пяна със кратък живот.

Моят път е самотен и бял – като тайно покръстване.

Но изплетен от жилави клонки на птиче гнездо.

 

© Ружа Матеева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??