Kalatea (Ружа Матеева)
55 500
5.01.2011 г., 19:04 ч.

Молитва до себе си 

  Поезия » Друга
1086 0 17

Все си мисля, че нямам нозе да се справя с товара

на една беззащитна и пухкава детска ръка;

че не стигат очите ми всички пропуснати гари

и ушите ми глъхнат от вслушване в нишките мрак.

 

Все си мисля, че някъде мрежа издайни неврони

ще обърка посоката в гладката шир на плътта.

По погрешка ще вдигна бял флаг и наместо пагони

ще ми лепнат на рамото черен, огромен чадър.

 

Ще престана да виждам напред и нагоре небето,

а отдолу ще стъпвам по някаква рошава кал.

Вече блъсна предела сгъстеният дъх в дробовете ми

и остави след себе си пръски светена вода.

 

Откъде да намеря следи, по които да стъпвам.

Всяка бивша следа е от пяна със кратък живот.

Моят път е самотен и бял – като тайно покръстване.

Но изплетен от жилави клонки на птиче гнездо.

 

© Ружа Матеева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??